Дойде сезона на аквичопите – месец Август. Ние обаче, аз и още няколко близки хора, не можахме да го дочакаме. Просто нуждата от аквичоп беше толкова силна, че още началото на август тръгнахме.
Тази година решихме да прекараме почивните си дни в Балкана. Ей на това му викам аквичоп! Наехме си една къща с дворче, барбекю с масичка и хамак.
След като се пристигнахме в резиденцията, се качихме на велосипедите и отидохме до близкия магазин за хранителни стоки да купим някои неща. За пореден път се уверих, че планината ражда човеци! Хората бяха много любезни. Най-вероятно им беше интересно да срещнат нови хора и всички бяха в приповдигнато настроение и много услужливи. Това предразполагаше истински аквичоп, че само си виках ех дано! 
Прибрахме се във вилата с пазара и взехме решение, за да можем всички да си починем, да се редуваме в приготвянето на продуктите. Единия ден жените готвят и поднасят, на другия ден ние го правим. Така решихме, че е най-честно и за компанията почивката е аквичоп. Разбира се, опитахме се да ги излъжем в миенето на чиниите ама те не се дадоха “без бой”. Все пак накрая на аквичопа те бяха мили прибори един път повече от мъжете!
И за разлика от всички приятни приключения, които приключват с „хепи енд”, историята за нашата аквичоп беше много „хепи”, преди да стигне до своя „енд”. И сега в сезона на почивките, когато другите са на аквичоп, ние сме на “нивата”!
